„Подготвени за цел 55“

Същност на пакета „Подготвени за цел 55“

Пакетът „Подготвени за цел 55“ е набор от закони, чиято цел е намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с най-малко 55% до 2030 г. и насочване на ЕС по пътя към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Пакетът:

• гарантира справедлив и социално оправдан преход
• запазва и засилва иновациите и конкурентоспособността на промишлеността на ЕС, като същевременно гарантира равни условия по отношение на икономическите оператори от трети държави
• стои в основата на позицията на ЕС на лидер в борбата с изменението на климата в световен мащаб

Съветът като съзаконодател

Предложенията от пакета „Подготвени за цел 55“ бяха представени от Европейската комисия и след това обсъдени на техническо равнище в работните групи на Съвета, отговарящи за съответната област на политиката.

По-късно те бяха обсъдени от посланиците на държавите — членки на ЕС, в Корепер, за да се подготви почвата за споразумения между 27-те държави членки. Министрите от ЕС в различни състави на Съвета обмениха мнения по предложенията с цел да постигнат съгласие по обща позиция по всеки от предложените законодателни актове.

Следвайки обикновената законодателна процедура, Съветът след това започна преговори с Европейския парламент за постигане на общо съгласие с оглед на окончателното приемане на законодателните актове.

Какво включва пакетът „Подготвени за цел 55“?

Система на ЕС за търговия с емисии

Системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) е пазар на въглеродни емисии, основан на система за ограничаване и търговия с квоти за емисии за енергоемките промишлени отрасли и сектора за производство на електроенергия. Тя е основният инструмент на ЕС за намаляване на емисиите.

Пакетът „Подготвени за цел 55“ е насочен към реформиране на СТЕ на ЕС, за да направи системата по-амбициозна. Новите разпоредби включват:

• обхващане и на емисиите на парникови газове от морския транспорт
• по-бързо намаляване на квотите за емисии в системата и постепенно премахване на безплатните квоти за някои сектори
• прилагане на глобалната схема за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA) чрез СТЕ на ЕС
• увеличаване на финансирането за фонда за модернизация и фонда за иновации
• преразглеждане на резерва за стабилност на пазара

Освен това се създава нова самостоятелна схема за търговия с емисии за сградите, автомобилния транспорт и горивата за допълнителни сектори.

През юни 2022 г. Съветът по околна среда прие общ подход относно преразглеждането на СТЕ на ЕС. През декември 2022 г. Съветът постигна предварително споразумение с Европейския парламент. То включваше повишаване на общата амбиция за намаляване на емисиите до 2030 г. в секторите, обхванати от СТЕ на ЕС, на 62% в сравнение с целта от 61%, предложена от Комисията.

През декември 2022 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително политическо споразумение също и относно преразглеждането на правилата на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), приложими за сектора на въздухоплаването. Споразумението гарантира, че въздухоплаването допринася за постигането на целите на ЕС за намаляване на емисиите съгласно Парижкото споразумение.

През март 2023 г. Съветът прие решение относно резерва за стабилност на пазара, част от СТЕ на ЕС. Той официално прие преразглеждането на СТЕ на ЕС през април 2023 г.

• „Подготвени за цел 55“: Съветът приема ключови законодателни актове за постигане на целите в областта на климата за 2030 г. (съобщение за медиите, 25 април 2023 г.)
• „Подготвени за цел 55“: Съветът приема решение относно резерва за стабилност на пазара (съобщение за медиите, 28 март 2023 г.)

През декември 2022 г. Съветът прие решение относно уведомяването за изискванията за компенсиране по CORSIA. CORSIA (Схема за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване) е глобална схема за компенсиране на емисиите на CO2 от международното въздухоплаване, в която участват държавите — членки на ЕС.

• Съветът приема решение относно изискванията за компенсиране на емисиите от въздухоплаването (CORSIA) (съобщение за медиите, 19 декември 2022 г.)

Социален фонд за климата

Социалният фонд за климата е насочен към справяне със социалното въздействие и въздействието върху разпределението на новата система за търговия с емисии за сградите и автомобилния транспорт.

Въз основа на социалните планове във връзка с климата, които ще бъдат разработени от държавите членки, фондът има за цел да осигури мерки за подкрепа и инвестиции в полза на уязвимите:

• домакинства
• микропредприятия
• потребители на транспортни услуги

Фондът може да покрива и временно пряко подпомагане на доходите. Фондът е част от бюджета на ЕС и се захранва от външни целеви приходи до максимум 65 млрд. евро.

Министрите на околната среда от ЕС постигнаха съгласие по преговорната позиция на Съвета за създаването на Социален фонд за климата през юни 2022 г. През декември 2022 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително политическо споразумение по предложението за фонда. Новите правила бяха приети от Съвета през април 2023 г.

• „Подготвени за цел 55“: Съветът приема ключови законодателни актове за постигане на целите в областта на климата за 2030 г. (съобщение за медиите, 25 април 2023 г.)

Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) е инструментът на ЕС за борба с изместването на въглеродни емисии. Тази система определя справедлива цена на въглеродните емисии, отделяни при производството на вносни стоки в отраслите с най-висок въглероден интензитет – желязо и стомана, цимент, торове, алуминий, електроенергия и водород, и насърчава по-чисто промишлено производство в държавите извън ЕС.

Регламентът за МКВЕГ беше официално приет от Съвета през април 2023 г. и започна да функционира пълноценно на 1 януари 2026 г.

През септември 2025 г. Съветът прие набор от промени за опростяване на МКВЕГ и намаляване на бюрокрацията като част от законодателния пакет „Омнибус I“. Регламентът влезе в сила на 20 октомври 2025 г.

През декември 2025 г. Европейската комисия предложи допълнителни мерки за укрепване и разширяване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

На 12 юни 2026 г. Съветът прие позицията си относно предложението. Съветът подкрепя разширяването на обхвата на МКВЕГ, така че да включва избрани продукти надолу по веригата, като същевременно се прецизира списъкът на обхванатите продукти. Той също така подкрепя въвеждането на нови мерки срещу заобикалянето и изяснява условията, при които може да бъде предоставено временно освобождаване при извънредни обстоятелства.

• „Подготвени за цел 55“: Съветът приема ключови законодателни актове за постигане на целите в областта на климата за 2030 г. (съобщение за медиите, 25 април 2023 г.)
• Съветът пристъпва към укрепване на механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (съобщение за медиите, 12 юни 2026 г.)

Цели на държавите членки за намаляване на емисиите

Регламентът за разпределяне на усилията определя задължителни годишни цели за емисиите на парникови газове за държавите членки в сектори, които не са обхванати от системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) или Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). Тези сектори включват:

• автомобилния и вътрешния морски транспорт
• сградите
• селското стопанство
• отпадъците
• малките предприятия

Новите правила, като част от пакета „Подготвени за цел 55“, ще увеличат целта на равнище ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в съответните сектори от 29% на 40% в сравнение с 2005 г. Те също така ще актуализират националните цели по съответния начин.

На 29 юни 2022 г. министрите на околната среда от ЕС постигнаха съгласие по преговорната позиция на Съвета относно преработените правила. През ноември 2022 г. Съветът постигна предварително споразумение с Европейския парламент. Регламентът беше приет от Съвета през март 2023 г.

• Пакет „Подготвени за цел 55“: Съветът приема регламенти за разпределяне на усилията и за сектора на земеползването и горското стопанство (съобщение за медиите, 28 март 2023 г.)

Емисии и поглъщания на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство

Регламентът за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) установява обвързващ ЕС ангажимент за намаляване на емисиите и увеличаване на поглъщанията в сектора на земеползването и горското стопанство. С пакета „Подготвени за цел 55“ разпоредбите стават по-амбициозни.

С новите правила се определя по-висока цел на равнище ЕС за нетни поглъщания на парникови газове в размер на най-малко 310 милиона тона CO₂ еквивалент до 2030 г. За всяка държава членка са определени обвързващи национални цели.

На 29 юни 2022 г. Съветът по околна среда прие общ подход относно преразглеждането на Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС). През ноември 2022 г. беше постигнато предварително споразумение с Европейския парламент. Регламентът беше приет от Съвета през март 2023 г.

• Пакет „Подготвени за цел 55“: Съветът приема регламенти за разпределяне на усилията и за сектора на земеползването и горското стопанство (съобщение за медиите, 28 март 2023 г.)

Стандарти за емисиите на CO₂ от леки и лекотоварни автомобили

Леките и лекотоварните автомобили генерират 15% от общите емисии на въглероден диоксид в ЕС. Като част от пакета „Подготвени за цел 55“ ЕС прие нови правила за регулиране на емисиите на CO₂ от тези превозни средства.

С регламента се въвеждат поетапни цели за ЕС за намаляване на емисиите от леки и лекотоварни автомобили до 2030 г. и след това, включително цел за намаляване на емисиите със 100% до 2035 г. за новите леки и лекотоварни автомобили.

Съветът прие своя общ подход по предложението през юни 2022 г. През октомври 2022 г. беше постигнато споразумение с Европейския парламент. Регламентът беше приет от Съвета през март 2023 г.

• „Подготвени за цел 55“: Съветът приема регламент относно емисиите на CO2 от нови леки и лекотоварни автомобили (съобщение за медиите, 28 март 2023 г.)

Намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор

През декември 2021 г. Комисията представи предложението за нови правила на ЕС за намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор като част от пакета „Подготвени за цел 55“.

През декември 2022 г. Съветът постигна споразумение („общ подход“) по предложението. През ноември 2023 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение по регламента. Съветът прие новите правила през май 2024 г.

Регламентът има за цел проследяване и намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор. Законодателството е първо по рода си и има решаващ принос за действията в областта на климата, тъй като метанът е вторият по значимост парников газ след въглеродния диоксид.

То произтича от стратегическата визия, изложена през 2020 г. в стратегията на ЕС за метана. На Конференцията на ООН по изменението на климата през 2021 г.(COP26) ЕС постави началото на Глобалния ангажимент за метана в партньорство със САЩ, съгласно който над 100 държави поеха ангажимент да намалят своите емисии на метан с 30% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 2020 г.

• „Подготвени за цел 55“: Съветът дава окончателна зелена светлина за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката (съобщение за медиите, 27 май 2024 г.)

Устойчиви авиационни горива

Устойчивите авиационни горива (биогоривата от ново поколение и горивата на основата на електроенергия) имат потенциала да намалят значително емисиите от летателните средства. До голяма степен обаче този потенциал е неоползотворен, тъй като тези горива представляват едва 0,05% от общото потребление на горива в авиационния сектор.

Регламентът ReFuelEU в областта на въздухоплаването има за цел да се намали екологичният отпечатък на сектора на въздухоплаването и да му се даде възможност да помогне на ЕС да постигне своите цели в областта на климата.

През юни 2022 г. Съветът постигна общ подход по предложението. През април 2023 г. беше постигнато предварително споразумение с Европейския парламент. Съветът прие новия регламент през октомври 2023 г.

• Инициативата ReFuelEU – сектор „Авиация“: Съветът приема нов законодателен акт за декарбонизация на авиационния сектор (съобщение за медиите, 9 октомври 2023 г.)

Декарбонизирани горива в корабоплаването

Въпреки напредъка през последните години морският сектор все още разчита почти изцяло на изкопаеми горива и представлява значителен източник на парникови газове и други вредни емисии на замърсители. Целта на инициативата FuelEU Maritime е до 2050 г. да се намали с до 80% интензитетът на парниковите газове от енергията, използвана на борда на корабите. Новите правила насърчават използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в корабоплаването.

През юни 2022 г. Съветът постигна общ подход по предложението. През март 2023 г. Съветът и Парламентът постигнаха предварително споразумение.

Съветът прие новите правила през юли 2023 г., с което законодателната процедура приключи.

• Инициативата FuelEU за морския транспорт: Съветът приема нов законодателен акт за декарбонизация на морския сектор (съобщение за медиите, 25 юли 2023 г.)

Инфраструктура за алтернативни горива

Основната цел на регламента относно инфраструктурата за алтернативни горива е да се гарантира, че гражданите и предприятията имат достъп до достатъчна инфраструктурна мрежа за зареждане на пътни превозни средства и плавателни съдове с електроенергия или алтернативни горива.

Новите правила ще дадат възможност на транспортния сектор да намали значително въглеродния си отпечатък. Те определят редица цели за 2025 г. или 2030 г., включително:

• инсталиране на всеки 60 км на зарядни станции за леки автомобили и микробуси
• разполагане от 2030 г. нататък във всички градски възли на станции за презареждане с водород, обслужващи както автомобили, така и камиони
• възможност за ползвателите на електрически превозни средства или превозни средства, задвижвани с водород, да плащат лесно в зарядните точки или точките за презареждане с гориво

През юни 2022 г. Съветът постигна съгласие по обща позиция (общ подход) по предложението на Комисията за този регламент. През март 2023 г. Съветът и Парламентът постигнаха предварително споразумение.

Съветът прие новите правила през юли 2023 г.

• Инфраструктура за алтернативни горива: Съветът приема нов законодателен акт за повече зарядни станции и станции за презареждане в цяла Европа (съобщение за медиите, 25 юли 2023 г.)

Енергия от възобновяеми източници

Директивата на ЕС за енергията от възобновяеми източници беше преразгледана като част от пакета „Подготвени за цел 55“. Преразглеждането имаше за цел да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници в общото потребление на енергия в ЕС до 42,5% до 2030 г., с допълнително индикативно увеличение от 2,5%, което би позволило общият дял да достигне 45%.

Директивата включва секторни подцели и мерки в различните сектори, със специален акцент върху секторите, в които се осъществява по-бавен напредък в интегрирането на възобновяемите енергийни източници, по-конкретно в областта на транспорта, сградния фонд и промишлеността.

На 27 юни 2022 г. министрите на енергетиката от ЕС постигнаха съгласие относно съвместната си позиция по преразгледаната директива на ЕС за енергията от възобновяеми източници. През март 2023 г. Съветът и Европейският парламент постигнаха предварително политическо споразумение. Съветът прие новите правила през октомври 2023 г.

• Енергия от възобновяеми източници: Съветът приема нови правила (съобщение за медиите, 9 октомври 2023 г.)

Енергийна ефективност

Преразгледаната директива за енергийната ефективност на ЕС ще намали крайното енергопотребление на равнището на ЕС с 11,7% през 2030 г. в сравнение с прогнозите, направени през 2020 г.

Новите правила ще ускорят дейностите за енергийна ефективност от страна на държавите членки, като увеличат годишните задължения за икономии на енергия и намалят потреблението на енергия в обществените сгради.

На 27 юни 2022 г. Съветът прие общ подход по предложените нови правила. През март 2023 г. председателството на Съвета и преговарящите от Европейския парламент постигнаха предварително политическо споразумение по преразглеждането на директивата.

Съветът прие новата директива през юли 2023 г.

• Съветът приема директива за енергийната ефективност (съобщение за медиите, 25 юли 2023 г.)

Енергийни характеристики на сградите

На сградите се дължат 40% от потреблението на енергия и 36% от свързаните с енергията преки и непреки емисии на парникови газове в ЕС. Преразгледаната през 2024 г. Директива относно енергийните характеристики на сградите има за цел да повиши енергийната ефективност на сградите в ЕС до 2030 г. и след това.

Основните цели на директивата са:

• всички нови сгради ще бъдат с нулеви емисии до 2030 г.
• съществуващите сгради ще бъдат преобразувани в сгради с нулеви емисии до 2050 г.

През октомври 2022 г. държавите — членки на ЕС, заседаващи в рамките на Съвета, постигнаха съгласие по обща позиция („общ подход“) по предложението на Комисията за преразглеждане на директивата. На 7 декември 2023 г. Съветът и Парламентът постигнаха предварително политическо споразумение по предложението. Новите правила бяха приети от Съвета през април 2024 г.

• Към сгради с нулеви емисии до 2050 г.: Съветът приема правила за подобряване на енергийните характеристики (съобщение за медиите, 12 април 2024 г.)

Пакет за пазара на водород и декарбонизиран газ

Пакетът за пазара на водород и декарбонизиран газ има за цел да намали въглеродния отпечатък на пазара на газ. Целта е да се премине от природен газ към възобновяеми и нисковъглеродни газове и да се стимулира тяхното навлизане в ЕС до 2030 г. и след това.

Пакетът се състои от регламент и директива. Те определят общи правила за вътрешния пазар на възобновяеми газове и природен газ и на водород. С тях се цели създаването на регулаторна рамка за специализирана инфраструктура и пазари за водород и интегрирано планиране на мрежата. Освен това се установяват правила за защита на потребителите и се засилва сигурността на доставките.

През март 2023 г. Съветът определи позицията си за преговори (общ подход) с Европейския парламент по двете предложения. През декември 2023 г. Съветът и Парламентът постигнаха предварително политическо споразумение по регламент за общи правила на вътрешния пазар на възобновяеми газове и природен газ и на водород. Предварително споразумение по директивата беше постигнато на 28 ноември 2023 г.

Съветът прие пакета през май 2024 г.

• „Подготвени за цел 55“: Съветът одобрява пакета за пазара на газ и водород (съобщение за медиите, 21 май 2024 г.)

Енергийно данъчно облагане

Предложението за преразглеждане на Директивата на Съвета относно данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията има за цел:

• да се приведе данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията в съответствие с политиките на ЕС в областта на енергетиката, околната среда и климата
• да се съхранява и подобрява вътрешният пазар на ЕС, като се актуализират обхватът на енергийните продукти и структурата на ставките и като се рационализира използването от страна на държавите членки на освобождавания от данъчно облагане и данъчни намаления
• да се запази капацитетът за генериране на приходи за бюджетите на държавите членки

Предложението понастоящем се обсъжда в Съвета. През декември 2022 г. министрите на финансите от ЕС проведоха ориентационен дебат по преразглеждането на Директивата за енергийното данъчно облагане. През декември 2024 г. те проведоха още един ориентационен дебат относно преразглеждането и приветстваха постигнатия до момента напредък.

• Съвет по икономически и финансови въпроси, 10 декември 2024 г.
• Съвет по икономически и финансови въпроси, 6 декември 2022 г.
• Предложение за преразглеждане на енергийното данъчно облагане